Защо трябваше да се ходи до Баумакс точно в един от дните с най-лошо време тази седмица? Ами защото в неделя вечерта се скъса шлаухът на душа в банята. Решихме да го облепим с тиксо и с изолирбанд, за да може да издържи известно време, та да ходим в събота до Баумакс. Да, ама не. Държа сигурно 2 минути, после постепенно се промъкваха капки вода, накрая струйки, и накрая цели реки... Ясно беше, че така не може да продължава! Трябваше да се предприемат спешни мерки! А и така и така ни трябваха и други неща от такъв тип магазин.... И си казах: "Ами дай да отидем до Баумакс, не сме го виждали какво представлява, според бгмапс-а автобус 78 спира на някакви си 300-400 метра от хипермаркета, не може да е чак толкова зле, нали? Освен това все пак се води в нашия район!"
И съответно в сряда вечерта се юрваме след работа да ходим до Баумакс. Ако знаехме само какво ни чака...
Хванахме си ние 78 и пътувайки, преди да сме стигнали до спирката, посочена в бгмапс, виждаме светещия надпис на Баумакс. И решихме да слезем и цепим напряко. Е, оказа се доста по-далече отколкото ни се струваше в началото. А то едно голо поле, то един силен, студен, пронизващ, насрещен вятър... Имах чувството, че ще се наложи да ми ампутират ушите. Чак лошо ми стана от болката. Малко преди да стигнем до Баумакс - някакви си 100-тина метра, имаше една бензиностанция. Казах си: "Не ме интересува! Влизаме вътре, на топло, изпиваме по 1 чай и по 1 кафе, да се поосвестим малко и тогава продължаваме! Нищо, че вече сме почти стигнали!" Влязохме вътре, поседяхме си, постоплихме се и излязохме. Продължихме към Баумакса, отново срещу студения и пронизващ вятър. Влязохме най-накрая вътре, разхождахме си се спокойно, търсехме си каквото ни трябва. Обадих се по едно време на баща ми (понеже живее близо до нас), да го питам може ли да ни вземе, ама той: "Е, ама аз вече пих една чаша вино, не мога, трябваше по-рано да ми кажеш!" И аз му викам : "Добре, не се притеснявай, ние ще си се приберем!" И честно казано ми беше едно такова спокойно - изобщо, ама изобщо си нямах и на идея какво следва.
Приключихме с пазаруването, платихме си на касата и излизаме навън. А там какво да видим - то едни снежни виелици, то едно чудо! Като че ли смразяващият вятър, който все едно искаше да ни отнесе някъде, не ни беше достатъчен!
Излизайки на булеварда, гледаме един автобус 78 как отминава празен, с бясна скорост - очевидно за гараж. И си викаме - в тази посока, откъдето дойде, трябва да има някъде спирка, не е толкова късно вечерта (към 8 и половина), не би трябвало да чакаме много за следващия автобус, само дано да не го изпуснем.
И тръгваме - отново срещу вятъра, само че този път той си беше взел снежните виелици за другарчета - явно сам му беше скучно - та вървим и нищо не виждаме пред себе си - снегът ти влиза навсякъде - в очите, в ушите, в носа, в устата - където може и където не може - абсолютно навсякъде! По едно време започнахме да си мислим, че може и да не успеем да се приберем живи до нас - или ще умрем от студ и изнемощение или ще ни затрупа снегът. 
Спирка, поне на 78, така и не видяхме. Вървяхме порядъчно количество време - идентично с това на идване, за да стигнем до някаква спирка, на която спираха непознати за нас автобуси. Към момента, в който се добрахме до спирката вече бяхме заприличали на Ледената кралица и на Снежния човек. Косите ни бяха побелели от снега, а вятърът беше оформил от тях стърчащи на всички посоки ледени висулки (или може би е по-правилно да се каже "стърчулки"?). Та да се върнем на спирката. За щастие, не се наложи да чакаме дълго да дойде автобус. Дойде автобус с номер 118. Оказа се, че сме били съвсем в края на маршрута му и една спирка по-нататък малкото пътуващи по това време хора се нагласиха да слизат. Стана ни ясно, че там върти. Стовари ни на "Автостанция Изток". За наше щастие видяхме, че там върти и трамвай 22! Вече лъч надежда се прокрадваше в нас! Бяхме успели малко или много да се постоплим в гостоприемния 118, а и трамваят също дойде сравнително бързо. Качихме се, попътувахме си малко, постоплихме се още, косите ни се поразтопиха и слязохме няколко спирки по-нататък.
И, о чудеса! Блокове! Тези бетонни титани бяха успели да укротят вятъра и виелицата! И снегът си валеше кротко и спокойно, а ветрецът беше едва забележим (в сравнение с този, с който се сблъскахме край Баумакс). И смее ли вятърът, смее ли виелицата да се изправи срещу тези колоси? Смее ли?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Какъв беше резултатът от цялото това приключение? Определено повече едва ли ще се навия да ходя до Баумакс, дори и само заради спорта (има къде-къде по-приятни места, където да се практикуват подобни занимания, като например планините). Освен това разнообразието определено ми се стори по-малко от това в Бриколаж или в Практикер, та в крайна сметка в събота все пак ще ходим до Практикер - струва ми се, че ще ни отнеме доста по-малко време и най-вече по-малко усилия, тъй като ще се метнем на тролей четворка и сме там! Никакви полета, никакви природни стихии! :)